Български [ English ] 
 
Начало


My_Photo_Small.jpg        Здравейте! Срещаме се тук – нали светът е в мрежата. Единствената възможност за контакт с много от Вас е тук – в мрежата. Да си призная не съм привърженик на тази виртуалност, все пак личният контакт е за предпочитане, но като отдавна потопен в тази среда и живеещ с нейната еволюция от години, съм я приел и съм доволен, че я има. И как иначе бих могъл да бъда така “близко” до ежедневието, до проблемите и до радостите на моите най-близки същества и приятели. Така сега и с Вас се срещаме – може би се познаваме, може би не. Времето е пред нас и всичко, което можем да си помислим, ни предстои. Дано това, което ще намерите тук, Ви бъде полезно.
       И както е нормално при всяко запознанство не бих желал да бъда за Вас един непознат. Роден съм през 1949 година. Да, ... отдавна е било нали! Та това е в миналия век! Да Ви кажа – прекрасно време. Отраснах на село. Тогава там нямаше компютри, нямаше дори телевизия, но каква природа имаше, какъв въздух, какви балкани и какви приятели ... наистина незабравимо е! А после какво – образование, т.е. учене, учене ... . Завърших средното си образование през 1968 година. Обучавах се в елитно училище – техникум “Христо Ботев” в град Шумен. Имах прекрасни учители – истински специалисти и мисля, че голяма част от инженерните си способности дължа на тях. Сега, от висотата на тази възраст, мога да оценя стойностно, че без познанията си за машините, инструментите, материалите и практическото обучение, получени в тези далечни години, не бих могъл да бъда същия. А аз съм инженер и мисля, че с това съм имал късмет, защото разбрах, че ми се отдава. През 1974 година завърших следването си в град Донецк (Украйна) в Донецки Национален Технически Университет в любимата ми специалност “Електронни изчислителни машини”.
       И ето вече десетилетия наред аз съм потопен в проблемите на компютърните науки и компютърната техника. Приемам се за жив свидетел на всички поколения компютърна техника и считам, че по света не са много хората, които имат тези богати впечатления. Като студент например съм работил с механичен калкулатор, бил съм в машинната зала на лампова изчислителна машина, където усещането е несравнимо в сравнение със сегашната прозаична среща с компютъра. Топлината, шумът в аерационната система, инженерният пулт с лампичките и клавишите оставиха у мен усещането като че съм в пилотската кабина на авиолайнер. Няма да изреждам множеството картини, които са минали край мен. Усещането от минютиаризацията – мисля, че не са много колегите, изживяли прехода от хладната машинна зала с “голямата машина” към персоналното работно място с графичния интерфейс и мишката. А бурното развитие на софтуерните ситеми – какви невъобразими преходи! В края на 1989 година на обикновена пишеща машина печатах първата си докторска десертация, а две години след това трябваше да пиша първата си книга в средата на WinWord. А развитието не спира. Вече не мога да се възприемам за специалист по цяло множество от нови, бурно развиващи се компютърни области. Вляво и вдясно от мен виждам как се отдалечават със своето познание цели утвърдили се вече самостоятелни компютърни направления. Това обаче не ме безпокои, защото разбирам, че след мен са вървели много други и все нови и нови като мен поемат по този труден, но увлекателен път. Затова трябва да очакваме само нови нива на развитие и постижения, дело на младите. А младите, моите студенти – те са прекрасни и амбициозни и аз съм щастлив, че десетки години съм сред тях. За мен, като университетски преподавател, удовлетворението е пълно, когато нашите студенти успешно завършват образованието си по специалностите “Компютърни системи и технологии" и "Софтуерни и интернет технологии”, защото знам, че със себе си те отнасят нещичко от мен. Дори този сайт е създанен не толкова за мен, колкото за тях, защото бих искал връзката ми с тях да не се прекъсва.